Сушени плодове в домашни условия

Сушени плодове в домашни условия

Сушените плодове са един здравословен начин за набавяне на витамини и минерали през дългите и студени зимни месеци.

Разбира се можете винаги да си купите и тези от магазина, НО като се замислите че те се обработват със серен диоксид и сулфити, за да имат красив свеж цвят и да се предпазят от развитието на бактериите, мисля че за предпочитане е да знаем какво слагаме на масата. 

Досега никога не бях сушила плодове, но ми донесоха смокини, и реших да пробвам.

Нарязах ги на половина, наредих ги в тави, застлани с хартия за печене, поръсих дъното с малко оризово брашно, че бяха много сочни и отделяха сок и ги сложих на терасата, покрити с мрежа за комари. 

Тази първа партида съхна доста време, понеже парчетата бяха доста големи.

Нощем ги прибирах вътре, за да не поемат влага. Беше доста топло и за 5-6 дни бяха достатъчно поизсъхнали. Сварих захар и вода и когато сиропа завря ги пуснах за около 3-4 минути.

После ги извадих с решетъчна лъжица и ги оставих в гевгир да се оцедят. 

Отново ги наредих в тавата и ги сложих да съхнат.

Второто сушене е доста по-кратко-2, най-много 3 дни.

Следващата доза от сушени плодове включваше малко банани, ябълки и пак смокини. И понеже неволята учи, този път ги нарязах на филийки, за да е съхненето по-бързо, нататък процедурата е същата. 

Забравих да спомена че при втората партида плодове не използвах оризово брашно. 

Парчетата бяха малки и за ден засъхнаха и направиха коричка. 

При последното сушене могат да се сложат във фурна, която е била включена и после изгасена (например след като сте опекли и извадите баницата) и да ги оставите вътре при леко отворена врата, докато изстине фурната.

За съхранението, най-добрия вариант, който ми казаха хора, които от години сушат смокини и то в големи количества е да ги напълните в кесийки и да ги съхраните във фризера.

P.S. Ако искате да видите и научите още много нови и интересни неща, посетете нашата нова страница във Facebook на адрес: https://www.facebook.com/semeistvoadams.blog/