неделя, 28 октомври 2012 г.

Макс и Мориц - Част втора /продължение/

Макс и Мориц

* * *

 Пръв съглежда ги петела,
зяпва с клюн, тръби повеля:
"Кукуригу! Кукуригу!
Кът, кът, кът!"- и те пристигат.




Всяко глътва своя залък
в лакомията нацяло.


Но след гълтането славно
те не могат да пошавнат

Бре, беда! Но чакай! Щом
тъй не може, то - кръгом!
Много тясно е на двора-
фър!-нагоре към простора!

Тъй дърво отгде пък взе се,
та семейно ги обеси?
На чепат, изсъхнал клон
секва сетният им стон.
Със разкривено лице
всяка снася по яйце.
След това дъхът им спира
и изпружени умират.



Тетка Грета не е млада,
та почива след обяда-
вече я във сън унася,
но отвън долита крясък.



Нещо смътно я тревожи
и изтичва вънка с ножа.

"Лейте, лейте се без мярка
от очите, сълзи жарки!
Край на всички мои прежни
чувства, светли и надеждни!

Ах, уви, уви-каквото
ми запълваше живота,
висне мъртво на дървото!"
Непосилна е за тетка
неочакваната гледка.

С нож в ръка,с душа убита
спира тя пред мъртъвците,
реже бързо и телата
тупват глухо на земята.


И напуска с много жал
своя двор осиротял.


* * *






* * *

Чухте първата им пакост,
ето-втората ви чака.

* * *

P.S. Ако искате да видите и научите още много нови и интересни неща, посетете нашата нова страница във Facebook на адрес: https://www.facebook.com/?ref=home#!/pages/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3/378107482259981


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Translate

Flickr