вторник, 1 януари 2013 г.

Шоколад/ История на шоколада II част

  История на шоколада

II част (XVI — XiX век)


 
От 1528 започват редовни доставки на шоколад към Испания и историята на шоколада остава трайно преплетена с тази на какаовата напитка. По-късно, испанците открили, че шоколадът е полезен за здравето и това ги накарало да се стремят всячески да превърната шоколада в национална тайна. През 1590, историята на шоколадa претърпяла ново развитие - попадайки при йезуитски монаси те престават да добавят чили към шоколад и започнали да го подслади с мед, а по-късно и захар.

йезуитски монаси

Цената на какаовите зърна била невероятно висока. Ето защо, да пият какао можели да си позволят само богатите и аристократите в Испания. 100 години испанците упорито пазели тайната на тази невероятна напитка, но постепенно, предлагания само в кралския двор шоколад станал известен и в останалата дворцова част на Европа, превръщайки се в един вид напитка за страстни любовници, а също и индикатор за лукс.

 

 Пренасяне на шоколада в Европа

В началото на 17 в., хората в различни части на Европа, по различи пътища откривали тайната на чудната шоколадова напитка. Така например, благодарение на пътешественика Франческо Карети, който предприел пътешествие до Америка, за какаовите зърна узнали италианците, които впоследствие първи изобретили лиценза за производството на шоколад.







По същото време, според писмени сведения, съществувала и засилена контрабандна търговия с какао в Холандия, а немският император Карл V, се опитал дори да наложи монопол над търговията с какаовите семена.


В други части на Европа, като например Франция, какаото се появило благодарение на бракосъчетанието между френския крал Луи XIII и испанската принцеса Ана Австрийска, дъщеря на испанския крал Филип III. 
Ана Австрийска

 

Пристигайки в двореца Версай през 1616 г., била придружена от свита и лична прислуга, която идвайки от Испания познавала всички секрети и тайни на приготвянето на шоколадовата напиткa. Ана Австрийска донесла със себе си в Париж и кутия с какаови зърна, като много скоро, благодарение на новата кралица, шоколадовата напитка станала популярна в цяла Европа.
Но въпреки своята популярност, шоколадът си оставал скъпо удоволствие, на което можели да се насладят само аристократи.

С течение на времето обаче, броят на какаовите плантации се увеличил значително и благодарение на това промишлено производство, шоколадът станал достъпен и за широките маси от населението.


Поява на шоколадовите фабрики





През 1659 г., един французин на име Дейвид Шайу открил първата фабрика за шоколад в света. Вярно е, че процеса на приготвяне на шоколадът, нямал нищо общо с този от наши дни. Какаовите зърна първо били изчиствани на ръка, после ги печали, разстилали на каменнa маса и се  валцували с метални валовe.


Шоколадовата фабрика на Дейвид Шайу

През 1674 г. започнало да се добавя какао и в сладкарските изделия и така постепенно шоколадът заел почетно място в живота на европейците. Носели се дори легенди, че това било първото дърво, което израснало и дало плод и то не къде да е, ами точно в Райската градина. Обявявали какаовата напитка дори за панацея срещу всякакъв вид простудни заболявания и я сочили като извор на дълголeтие.

 

Отначало напитката от какаови зърна била приета като мъжка напитка, защото била много силна и горчива. Но през 1700 г., британците добавили в шоколада и мляко, което подобрило и олекотило значително вкуса му. Оттогава, шоколадова напитка започнала да се консумира масово и от жените и децата.
В средата на 18 век във Франция се появили първите сладкарнички, където на посетителите бил предлаган горещ шоколад. Към 1798 г., в Париж, броят на тези заведения вече наброявал 500.

"шоколадови салони"

 

До началото на 19 в. шоколадът се употребявал изключително в течен вид, докато швейцарецът Франсоа Луи Кайе не създал през 1819 г. първата в света плочка от твърд шоколад, а на следващата година била построена и първата фабрика произвеждаща блокчета твърд шоколад.

Скоро шоколадовите фабрики започнали да се откриват из цяла Европа. Технологията на изготвяне на твърдия шоколад постоянно се усъвършенствала. В различните рецепти се появили и допълнителни съставки като ядки, захаросани плодове, различни сладкиши, вино и дори бира.

В 1875 году швейцарецът Даниел Петер смесил какаовата маса с кондензирано мляко.

 

Даниел Петер

Така се появил и млечният шоколад или както започнали да го наричат: "швейцарски шоколад". По-късно кондензираното мляко било заменено с мляко на прах, което се произвеждало единствено и основно от фармацевтичната фабрика на Анри Нестле.
мляко на прах

 

След известно време Петер, Нестле и сладкарите Кохлер и Кайе обединили производствата си в едно под марката “Нестле”.
Анри Нестле
През 1879 година друг швейцарец - Рудолф Линд  патентовал революционно устройство, което разбърквало и заглаждало шоколадовата маса докато се превърне в ултрафин кафяв мус.
Рудолф Линд

 

Този процес продължавал с дни - докато се изпари цялата излишната течност а с нея и неприятните аромати от окисляването и дразнещия остатъчен горчив вкус. С прибавянето на какаово масло Линд постигнал две неща - шоколадът лесно се оформял на блокчета, а след това буквално се топял в устата.

 

 


Оттогава този неповторим нежен вкус и изкусителен аромат се превърнал в запазената марка не само на марката "Lindt", но и на швейцарските шоколади.

СЛЕДВА...
* * *


P.S. Ако искате да видите и научите още много нови и интересни неща, посетете нашата страница въвFacebook на адрес: https://www.facebook.com/?ref=home#!/pages/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3/378107482259981

1 коментар:

Translate

Flickr