четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Lazagne / Лазаня


 ЛАЗАНЯ


Който смята, че лазанята е сравнително ново ястие греши, защото, в действителност, корените на тази вкусна рецепта се разпростират още от далечните римски времена.
По това време те не били приготвени, както ние ги познаваме днес, а се състояли от ленти от тесто, нарязани на квадратчета, които се готвели в тиган или в тенджера, заедно с формаджо (вид италиански кашкавал) и боб. Ястието било толкова популярно, че дори Цицерон, един от най-великите политици и оратори на града го предпочитал, тъй било не само вкусно, но също така и лесно за дъвчене.

 











До четиринадесети век, лазанята е известна като ястие, измислено от древните римляни и затова продължава да се нарича "Lasana" или "lasanum". С това име наричали триножника на огъня или съда, в който се приготвяла храната.
Това продължило до четиринадесети век, когато Франческо Замбрини открил за първи път, че тези тестени ивици могат да бъдат оставени големи и дори могат да се нареждат слоеве, които могат да се пълнят с формаджо.











Замбрини включил рецептата в своята готварска книга и както изглежда, това било огромен успех, тъй като от този ден, лазанята започва да се приготвя на слоеве.
Не е известно как точно, от този примитивен вид, лазанята е достигнала сегашната си форма. Дори бащата на италианската кухня Пелегрино Артуси, не е описал това в голямата си готварска книга, в която събирал традиционни италиански рецепти.
С течение на времето, ястието лазаня става много популярно и обичано, благодарение на някои болонезки ресторанти, които започват да го представят пред своите клиенти в началото на 900 г.

 

Но стига история, да започнем с готвенето!
Заб. Използваните продукти са заместени с тези, които предлага нашият български пазар, но ако някой реши да опита оригиналната рецепта ще поясня че саламът е мортадела (mortadella), топеното сирене е Sottilette, а кашкавалът e Grana Padano. Други продукти, които могат да се използват за пълнежа са моцарела (mozzarella) и prosciutto cotto (вид шунка).

Продукти:
  • салам-тип Камчия
  • кашкавал
  • 3 сварени яйца
  • топено сирене-тип Елена
  • сос Бешамел
  • кайма около 300-350 гр.
  • лук
  • морков
  • олио
  • доматен сок (около 300-350 гр.)
  • около 100 мл. вода
  • червен пипер
  • сух риган
  • кори за лазаня с яйце












Като първа стъпка приготвяме доматеният сос. Италианският доматен сос носи името (sugo), а сосът приготвен с прибавка на запържена кайма се нарича Ragù alla Bolognese, тъй като е типичен за района на областта Емилиа-Романия, където се намира и градa Болоня.

Нарязваме лукът на дребно и го запържваме. Към него прибавяме моркови на кубчета, а също и каймата. Когато се изпържат добре, към тях се прибавя и доматения сок, както и около 100 мл вода. Водата се прибавя, за да увеличи количеството течност и така да позвoли на продуктите да се сварят добре.













За овкусяване се прибавя и малко червен пипер, както и необходимата в случая подправка-риган. Сосът се вари докато "остане на мазнина", т.е докато изври излишната вода.



Сосът се сварява и в приготвената тава се разстила един слой от него. Поставя се първия пласт кори. (Най-добрата лазаня се получава с 3 реда кори, така че ако очаквате повече гости по-добре направете по-голяма тава, а не повече редове листи. В противен случай течността е недостатъчна и листите остават сурови или пък се изпичат и изсъхват като чипс.)














Към доматеният сос се прибавя бешамелът-около 150-200 гр. Може да е готов, както в случая или пък да се приготви вкъщи (2 суп. лъжици брашно да се запържат в краве масло или олио и да се залеят със смес от 100 гр прясно мляко и 5о грама вода).
Четейки други рецепти може и да сте срещали написано, че доматеният сос се смесва с бешамел още на първото заливане. Аз поставям на първи ред само чист доматен сос, от опасение да не се изсуши и загори, защото брашното от бешамела има свойството да "обира влагата".


С част от соса се залива първият ред с кори. Отгоре се поставя топеното сирене и сварените и нарязани на кръгчета яйца.











Залива се отново с малко сос и се нарежда следващ пласт кори. Върху следващият ред кори поливаме отново сос и нареждаме нарязаният на тънко салам. Отгоре посипваме с настърган кашкавал.



Нарежда се последният ред кори. Излива се останалият сос + 50-70 мл. вода ако сосът е много гъст и се поръсва с настърган кашкавал.










Покрива се с алуминиево фолио и така се пече около 20 минути. След това се изважда, маха се фолиото и се запича още около 20 минути.

ЕТО И КРАЙНИЯТ РЕЗУЛТАТ....ммммм...ухае страхотно!!!!
 Приятен апетит на всички, които са решили да опитат!!!

P.S. Ако искате да видите и научите още много нови и интересни неща, посетете нашата страница във Facebook на адрес: https://www.facebook.com/?ref=home#!/pages/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3/378107482259981


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Translate

Flickr