Мъжете са от Марс, жените от Венера
от Джон Грей
http://semeistvoadams.blogspot.it/search/label/%D0%A2%D1%8F%20%D0%B8%20%D0%A2%D0%BE%D0%B9 - Първа и Втора част
Част Трета
Откажете се да давате съвети
Без това прозрение за природата на марсианеца
жената може много лесно, непреднамерено и несъзнателно, да нарани и обиди мъжа,
когото обича най-много.
Например представете си, че Том и Мари отиват
на гости. Том кара колата. След като около двадесет минути обикаля един и същ
квартал, Мери разбира, че Том се е загубил. Накрая му предлага да попитат някой
къде е улицата, която търсят. Том изведнъж млъква. Най-накрая пристигат, но
напрежението не ги напуска цялата вечер. Мери няма никаква представа защо той е
толкова потиснат.
От своя страна той е обиден, защото
единственото, което е разбрал, е: „Не ти вярвам, че можеш да ни докараш дотам.
Ти не си компетентен!“
Без да знае нищо за живота на Марс, Мери не
може да оцени колко е важно за Том да осъществи целта си без чужда помощ.
Предлагането на съвет в този случай е върховна обида. Както вече разбрахме,
марсианците никога не предлагат съвет, ако не ги помолят за това. Начинът да
зачетеш друг марсианец е винаги да приемеш, че той може да реши проблема си
сам, освен ако сам не потърси помощта ти.
Мери няма представа, че когато Том се загуби и
почне да се лута в един и същ квартал, тя получава уникална възможност да му
покаже любовта и подкрепата си. В този момент той е особено уязвим и се нуждае
от допълнителна любов. Да го зачете, като не му предлага съветите си, би било
за него подарък, какъвто за нея е красивият букет или любовната бележка,
изпратена от него.
След като узна тайните на марсианците и
венерианките. Мери разбра как би могла да подкрепи Том в такива трудни моменти.
Следващият път, когато той се загуби, вместо да му предлага „помощ“, тя се
въздържа от коментар, пое дълбоко въздух и в сърцето си оцени това, което Том
се опитваше да направи за нея. Том от своя страна й бе благодарен за сърдечното
й отношение и доверие.
В повечето случаи, когато жената предлага
нежелан съвет или се опитва да „помогне“ на мъжа, тя няма никаква представа
колко критична и нелюбяща може да изглежда в неговите очи. Въпреки че
намеренията й са продиктувани от обич, предложенията й го обиждат и нараняват.
Реакцията му може да бъде силно отрицателна, особено ако се е почувствал като
нахокано дете или ако някога е бил свидетел как баща му е бил критикуван за
същото нещо от майка му.
За много мъже е от голямо значение да докажат,
че могат да постигнат целта си, колкото и незначителна да е тя, като например
шофирането до някой ресторант или събиране. Горчивата ирония е, че той може да
бъде по-чувствителен за малките неща, отколкото за големите. Чувствата му са
следните: „Ако не може да ми се довери за такива дребни неща като шофирането до
едно гости, как ще ми повярва за по-големи неща?“ Подобно на марсианските си
прадеди, мъжете се гордеят да са експерти, особено когато става въпрос за
поправяне на механични повреди, отиване до някъде или решаване на проблеми. В
такива моменти мъжът най-много се нуждае от любящо разбиране, а не от съвети
или критика от нейна страна.
Умението да се изслушва
По същия начин, ако мъжът не разбере колко
различна от него е жената, той може да влоши отношенията си с нея, като се
опита да помогне. Мъжете трябва да помнят, че жените говорят за проблемите си,
за да се доближат до тях, а не непременно да стигнат до някакво решение.
Много често жената иска просто да сподели
чувствата си от изминалия ден, а нейният съпруг я прекъсва и, мислейки че й
помага, й предлага многобройни решения и няма представа защо тя е недоволна.
Например Мери се връща вкъщи след изтощителен
ден. Тя иска и има нужда да сподели чувствата си от деня.
Мери:
— Имам толкова много работа. Нямам никакво
време за себе си.
Том:
— Трябва да напуснеш тази работа. Не е нужно
да работиш толкова много. Прави това, което ти харесва.
Мери:
— Но аз обичам работата си. Те просто очакват
от мен чудеса.
Том:
— Не ги слушай. Просто прави това, което
смяташ за правилно.
Мери:
— Това и правя! Не е за вярване, но забравих
да се обадя на леля днес.
Том:
— Не се тревожи, тя ще те разбере. Мери:
— Знаеш ли какво й е сега? Тя има нужда от
мен. Том:
— Тревожиш се прекалено много и затова се
чувстваш нещастна.
Мери, сърдито:
— Невинаги съм нещастна. Не можеш ли просто да
ме изслушаш?
Том:
— Но аз те слушам. Мери:
— Защо ли въобще си правя труда да говоря с
теб?
След този разговор Мери е по-разстроена,
отколкото когато се е върнала у дома и е потърсила интимност и приятелство от
мъжа си. Том също е объркан и няма понятие какво се е случило. Иска да помогне,
но тактиката му за решаване на проблемите й е погрешна.
Без да познава живота на Венера, Том не
разбира колко важно е само да слуша, без да предлага каквито и да било решения.
Решенията му само влошават нещата. Разберете, че венерианките никога не
предлагат решения, когато някой им говори. Начин да уважиш венерианка е да я
слушаш търпеливо, с разбиране и да се опиташ наистина да вникнеш в чувствата й.
Том не е знаел, че само проявата на участие,
като изслуша Мери, би й донесло огромно облекчение и удовлетворение. Но той
постепенно свикна да я изслушва, когато научи за венерианките и за тяхната
голяма потребност от разговори.
Сега, когато Мери се връща вкъщи изморена и
изтощена, разговорите им са съвсем различни и звучат по следния начин:
Мери:
— Имам толкова много работа. Нямам никакво
време за себе си.
Том поема дълбоко дъх, издишва бавно, отпуска
се и казва:
— Хм, изглежда си имала тежък ден. Мери:
— Очакват от мен чудеса. Не знам какво да
правя. Том прави пауза и после казва:
— Хмм. Мери:
— Забравих да се обадя на леля ми. Том леко
смръщва вежди:
— Наистина ли? Обади й се веднага. Мери:
— Тя се нуждае от мен именно сега. Чувствам се
толкова лоша...
Том:
— Ти си толкова обичливо същество. Ела тук,
дай да те прегърна.
Том прегръща Мери и тя се отпуска в ръцете му
с голяма въздишка на облекчение. След това казва:
— Обичам да разговарям с теб. Караш ме да се
чувствам щастлива. Благодаря ти, че ме изслуша.
Не само Мери, но и Том се чувства по-добре.
Той в изумен колко по-щастлива е жена му, след като накрая се е научил да я
изслушва. С новото съзнание за различията помежду им Том е възприел мъдростта
на изслушването, без да предлага решения, а Мери — мъдростта да остави нещата
такива, каквито са, и да ги приема, без да предлага нежелани съвети или да
отправя критики.
Няма коментари:
Публикуване на коментар