понеделник, 18 февруари 2013 г.

Мъжете са от Марс, жените от Венера

Мъжете са от Марс, жените от Венера

от Джон Грей
Част Трета
Откажете се да давате съвети

Без това прозрение за природата на марсианеца жената може много лесно, непреднамерено и несъзнателно, да нарани и обиди мъжа, когото обича най-много.

Например представете си, че Том и Мари отиват на гости. Том кара колата. След като около двадесет минути обикаля един и същ квартал, Мери разбира, че Том се е загубил. Накрая му предлага да попитат някой къде е улицата, която търсят. Том изведнъж млъква. Най-накрая пристигат, но напрежението не ги напуска цялата вечер. Мери няма никаква представа защо той е толкова потиснат.



От своя страна тя единствено е искала да му каже: Обичам те и ти предлагам помощта си.“
От своя страна той е обиден, защото единственото, което е разбрал, е: „Не ти вярвам, че можеш да ни докараш дотам. Ти не си компетентен!“
Без да знае нищо за живота на Марс, Мери не може да оцени колко е важно за Том да осъществи целта си без чужда помощ. Предлагането на съвет в този случай е върховна обида. Както вече разбрахме, марсианците никога не предлагат съвет, ако не ги помолят за това. Начинът да зачетеш друг марсианец е винаги да приемеш, че той може да реши проблема си сам, освен ако сам не потърси помощта ти.
Мери няма представа, че когато Том се загуби и почне да се лута в един и същ квартал, тя получава уникална възможност да му покаже любовта и подкрепата си. В този момент той е особено уязвим и се нуждае от допълнителна любов. Да го зачете, като не му предлага съветите си, би било за него подарък, какъвто за нея е красивият букет или любовната бележка, изпратена от него.
След като узна тайните на марсианците и венерианките. Мери разбра как би могла да подкрепи Том в такива трудни моменти. Следващият път, когато той се загуби, вместо да му предлага „помощ“, тя се въздържа от коментар, пое дълбоко въздух и в сърцето си оцени това, което Том се опитваше да направи за нея. Том от своя страна й бе благодарен за сърдечното й отношение и доверие.
В повечето случаи, когато жената предлага нежелан съвет или се опитва да „помогне“ на мъжа, тя няма никаква представа колко критична и нелюбяща може да изглежда в неговите очи. Въпреки че намеренията й са продиктувани от обич, предложенията й го обиждат и нараняват. Реакцията му може да бъде силно отрицателна, особено ако се е почувствал като нахокано дете или ако някога е бил свидетел как баща му е бил критикуван за същото нещо от майка му.

За много мъже е от голямо значение да докажат, че могат да постигнат целта си, колкото и незначителна да е тя, като например шофирането до някой ресторант или събиране. Горчивата ирония е, че той може да бъде по-чувствителен за малките неща, отколкото за големите. Чувствата му са следните: „Ако не може да ми се довери за такива дребни неща като шофирането до едно гости, как ще ми повярва за по-големи неща?“ Подобно на марсианските си прадеди, мъжете се гордеят да са експерти, особено когато става въпрос за поправяне на механични повреди, отиване до някъде или решаване на проблеми. В такива моменти мъжът най-много се нуждае от любящо разбиране, а не от съвети или критика от нейна страна.


Умението да се изслушва

 


По същия начин, ако мъжът не разбере колко различна от него е жената, той може да влоши отношенията си с нея, като се опита да помогне. Мъжете трябва да помнят, че жените говорят за проблемите си, за да се доближат до тях, а не непременно да стигнат до някакво решение.
Много често жената иска просто да сподели чувствата си от изминалия ден, а нейният съпруг я прекъсва и, мислейки че й помага, й предлага многобройни решения и няма представа защо тя е недоволна.

Например Мери се връща вкъщи след изтощителен ден. Тя иска и има нужда да сподели чувствата си от деня.
Мери:
— Имам толкова много работа. Нямам никакво време за себе си.
Том:

— Трябва да напуснеш тази работа. Не е нужно да работиш толкова много. Прави това, което ти харесва.

Мери:
— Но аз обичам работата си. Те просто очакват от мен чудеса.

Том:
— Не ги слушай. Просто прави това, което смяташ за правилно.
Мери:
— Това и правя! Не е за вярване, но забравих да се обадя на леля днес.

Том:

— Не се тревожи, тя ще те разбере. Мери:
— Знаеш ли какво й е сега? Тя има нужда от мен. Том:
— Тревожиш се прекалено много и затова се чувстваш нещастна.
Мери, сърдито:
— Невинаги съм нещастна. Не можеш ли просто да ме изслушаш?
Том:
— Но аз те слушам. Мери:
— Защо ли въобще си правя труда да говоря с теб?
След този разговор Мери е по-разстроена, отколкото когато се е върнала у дома и е потърсила интимност и приятелство от мъжа си. Том също е объркан и няма понятие какво се е случило. Иска да помогне, но тактиката му за решаване на проблемите й е погрешна.
Без да познава живота на Венера, Том не разбира колко важно е само да слуша, без да предлага каквито и да било решения. Решенията му само влошават нещата. Разберете, че венерианките никога не предлагат решения, когато някой им говори. Начин да уважиш венерианка е да я слушаш търпеливо, с разбиране и да се опиташ наистина да вникнеш в чувствата й.
Том не е знаел, че само проявата на участие, като изслуша Мери, би й донесло огромно облекчение и удовлетворение. Но той постепенно свикна да я изслушва, когато научи за венерианките и за тяхната голяма потребност от разговори.
Сега, когато Мери се връща вкъщи изморена и изтощена, разговорите им са съвсем различни и звучат по следния начин:
Мери:
— Имам толкова много работа. Нямам никакво време за себе си.
Том поема дълбоко дъх, издишва бавно, отпуска се и казва:
— Хм, изглежда си имала тежък ден. Мери:
— Очакват от мен чудеса. Не знам какво да правя. Том прави пауза и после казва:
— Хмм. Мери:
— Забравих да се обадя на леля ми. Том леко смръщва вежди:
— Наистина ли? Обади й се веднага. Мери:
— Тя се нуждае от мен именно сега. Чувствам се толкова лоша...
Том:
— Ти си толкова обичливо същество. Ела тук, дай да те прегърна.
Том прегръща Мери и тя се отпуска в ръцете му с голяма въздишка на облекчение. След това казва:
— Обичам да разговарям с теб. Караш ме да се чувствам щастлива. Благодаря ти, че ме изслуша.
Не само Мери, но и Том се чувства по-добре. Той в изумен колко по-щастлива е жена му, след като накрая се е научил да я изслушва. С новото съзнание за различията помежду им Том е възприел мъдростта на изслушването, без да предлага решения, а Мери — мъдростта да остави нещата такива, каквито са, и да ги приема, без да предлага нежелани съвети или да отправя критики.
P.S. Ако искате да видите и научите още много нови и интересни неща, посетете нашата страница във Facebook на адрес: https://www.facebook.com/?ref=home#!/pages/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3/378107482259981

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Translate

Flickr