понеделник, 17 декември 2012 г.

Чарлс Дикенс - "Коледна песен"- Част трета

Коледна песен


Част трета
Изведнъж Скрудж отново се озова в собственото си легло.
- Ох, вкъщи съм си! В моето легло и в моята спалня! - въздъхна облекчено той.
Отвън се дочуваше камбанен звън.


- Коледа! - весело се засмя Скрудж.
Затича се към прозореца и го отвори. Кой знае защо, но мразовитият утринен въздух не го дразнеше.
- Все още нищо не е загубено! - извика с все сила той. - Духовете ми дават възможност да се поправя!
Сякаш в знак на одобрение, в ясното синьо небе се стрелнаха ято снежнобели гълъби.
Скрудж заподскача радостно из стаята.
- Знам какво ще направя! Така ще изненадам всички!
Той потри доволно ръце и си затананика:
- Прекрасен ден, прекрасен ден е този ден за мен!
Скрудж бързаше твърде много, за да се преоблича. Той навлече палтото си върху нощницата, нахлупи шапката си и хукна.
- На работа, на работа! Пълен напред!
Насред стълбите той внезапно спря, огледа дрехите си и бързо се върна в спалнята.
- Не бива да излизам така! - промърмори той и затършува из стаята. Най-после намери бастуна си и с бодра стъпка отново тръгна към вратата.
Първите хора, които срещна, бяха двамата господа, които го бяха посетили предишния ден. Те тутакси понечиха да завият - никак не им се искаше да си развалят настроението отново с този стар скъперник.
Но Скрудж само се хлъзна като малко момче по стълбата и извика:
- Честита Коледа на всеки и на всички!
Двамата мъже направиха крачка назад и размениха предпазливи погледи.
- Добро утро, господа! - каза Скрудж и се ухили доброжелателно. - Имам нещичко за вас!
Той бръкна в джоба си, после грабна шапката на дебеланкото, напълни я със златни монети и я нахлупи на главата му. Господинът ококори очи, свали шапката, а монетите се посипаха наоколо като златен дъжд.
Кльощавият му приятел зяпна изумен.
- Двайсет златни лири!
Скрудж прихна.
- Не стигат ли? Добре тогава, ето още! - И той натъпка джобовете на дебеланкото с още златни монети.
- Петдесет златни лири! - заяви Скрудж.
- Ама, господин Скрудж... - възпротиви се дебеличкият господин - това, това...
- Какво? Не е ли достатъчно? - засмя се Ебенизър Скрудж и подхвърли няколко натъпкани с монети торбички към слисаните мъже.
- Направихте голям удар! Сто златни лири! Е, стига толкова! Хе-хе! - каза Скрудж.
Двамата господа бяха като онемели от тази щедрост и се чудеха как да благодарят на Скрудж, който се отдалечаваше по улицата и весело поздравяваше всеки срещнат:
- Честита Коледа! Честита Коледа!
Опиянен от щастие, Скрудж не виждаше къде стъпва и едва не попадна под колелата на една карета. Конят вдигна уплашено копита и се закова на място.
Скрудж погледна усмихнато кочияша и - кого да види? Фред!
- О, племенико, здравей!
- Чичо! - учуди се Фред.
- Какво стана с твоята покана за чудесния обяд?
- Да не искаш да кажеш, че ще дойдеш? - засия в усмивка Фред.
- Разбира се, че ще дойда - извика Скрудж, сякаш и наум не му бе минавало да откаже поканата. - Нали знаеш как обичам захаросани плодове и сладки!
Фред се засмя - не можеше да повярва това чичо му ли е, или не!
- Ще дойда точно в два - рече Скрудж и добави с престорена строгост: - Всичко да е готово и да ме чакате!
- Съмняваш ли се, чичо! Честита и Весела Коледа!
Скрудж махна на Фред и бодро продължи пътя си. Шапката му смешно подскачаше нагоре-надолу в такт с крачките.
Скрудж се запъти към месарницата и купи голяма печена пуйка с вкусна празнична гарнитура.
После се отби в чудния магазин за играчки на голямата търговска улица.
Вътре беше царство за децата. Как да избереш най-хубавите подаръци! Продавачките се спогледаха слисани, когато ги помоли да напълнят един чувал с чудесни играчки. Той грабна чувала и извика през рамо:
- Рестото е за вас!
След малко спря пред къщичката на Боб Крачит - добре бе запомнил пътя от нощното посещение. Засмя се до уши, когато си представи изненадата, която беше намислил. После нарочно се намръщи и почука.
Вратата отвори Боб. Той зяпна от учудване - не беше очаквал шефа си! Но бързо се съвзе:
- О, господин Скрудж! Честита Коледа!
Скрудж влезе, без да чака покана. Държеше се така, както винаги се бе държал.
- Честита Коледа, значи! - изръмжа той, опитвайки се да не показва радостта си. - Нося още един чувал с пране.
- Но, господине, Коледа е - промълви Боб и погледна отчаяно жена си. Госпожа Крачит и децата стояха в ъгъла на стаята и гледаха с тревога Скрудж. В този миг Малкия Тим зърна мечето, което се подаваше от чувала, и пъхна ръка, за да го вземе.
- Коледата май е още един повод да мързелувате! - заяви Скрудж.
Той едва се сдържаше да не даде воля на обзелото го празнично веселие, но нали искаше истински да ги изненада! Затова продължи:
- Крачит, искам да ти кажа още нещо. Омръзнаха ми тия твои почивки. Налага се да...
Боб пребледня и разтвори широко очи. Скрудж сигурно се канеше да го уволни!
- Налага се да... - продължи шефът със заканителен тон.
- ИГРАЧКИ! - изписука Малкият Тим. Той беше отворил чувала и вадеше една след друга играчките.
- Ами да - играчки! - радостно откликна Скрудж.
После кимна дружелюбно към Боб и добави:
- А за теб имам друга изненада - правя те мой съдружник и ти повишавам заплатата!
- Ваш съдружник?! - слиса се Боб.
- Да - засмя се Скрудж. - ти заслужаваш тази чест.
Децата наобиколиха чувала с подаръци. Госпожа Крачит засия, когато видя пуйката и другите лакомства, и веднага ги нареди на масата. - Благодаря ви, господин Скрудж - рече Боб.
Скрудж погледна за миг госпожа Крачит и после се усмихна на Малкия Тим. Тим също му се усмихна и протегна ръце към него. Буца заседна в гърлото на Скрудж. Не помнеше откога никой не беше проявявал към него обич и доверие.
Скрудж вдигна Малкия Тим и момчето се сгуши в ръцете му, а той възкликна:
- Хей, да знаеш, че пуйката тежи повече от теб! - И като го щипна по ребърцата, добави: - Трябва да ядеш! Ще те охраним, обещавам!






- Не знаем как да ви се отблагодарим за всичко това! - въздъхна Боб и простря ръце към пуйката и подаръците.
- хайде, хайде - прекъсна го Скрудж. - Коледа е!
Децата наобиколиха Скрудж и Малкия Тим. Той прегърна всяко от тях и тогава усети най-голямата радост в своя живот.
- Честита Коледа, деца! Честита Коледа и на вас, двамата - обърна се той към господин и госпожа Крачит.
- Честита Коледа на всички ни! - извика Малкия Тим. - Дано Господ благослови всеки един от нас!
- Да, всеки един от нас - повтори Скрудж и щастливо се усмихна в този прекрасен коледен ден!


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Translate

Flickr