История на българските традиции - Бъдни вечер

История на българските традиции - Бъдни вечер

Низала историята годините като броеница. Нижели се и в народния календар празници и обичаи и прикътвали челядта към бащиното огнище.

От древни времена по българските земи било време на празници в края на месец декември. Празнувал се празника на божеството Митра, наричан още Непобедимото Слънце, древен бог почитан от много народи.

Преди около хиляда и седемстотин години, поклонниците на Митра били много повече отколкото тези на Христос. Благодарение на високата си популярност сред войниците на Римската Империя, култът към слънчевото божество преживява своя апогей. Всъщност не е имало особена разлика в добродетелите на митраизма и християнството. Това е станало причина за техния бърз синтез и денят на Митра –двадесет и пети декември, бива приет за дата на рождеството на Спасителя. Вярата в победата на доброто и светлината намират продължение в следването на Христовото учение, което проповядва любов и милосърдие както и митраизма...


В наши дни, на 24 декември празнуваме християнският празник Бъдни вечер, наричан още Суха Коледа или денят преди Рождество Христово. Празникът включва празнична постна вечеря, свързана в езическата епоха с раждането на новата астрономична година, а в християнството - с раждането на Иисус Христос.

Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. Трапезата на Бъдни вечер е тържествена. По традиция се приготвят постни ястия основно храни, които набъбват при варенето: жито, боб, леща, ориз, сухи пиперки, ошав, стафиди. Те са символ на зачатието, на бременността и раждането на новия живот.

Това е последният ден от родилните мъки на Божията майка. Затова традицията повелява ястията на трапезата да са девет – колкото месеца трае бременността на жената. В някои краища на страната държат гозбите да са дванадесет – колкото са месеците в годината, а други седем – като броя на дните в седмицата.

"Сложете на масата мед – за да ви е сладък животът.
Лук сложете, за да е много имотът, както люспите му.
Чесънът пази от зли сили.
Скилидка от него се носи през цялата година против уроки, гласи поверието.
Житото – най-важната храна на българина, също трябва да е на трапезата.
Добре е да предложите семки: тиквени, слънчогледови.
По орехите ще гадаете за здраве и късмет: хубава ли е ядката, болестите ще бъдат далече от вас и домът ви ще е пълен, гнила ли е – чакайте неприятности.
Напълнете фруктиерата с плодове.
И каната с червено вино.
Масата украсете с елхови клонки."

Още от ранни зори жените се подготвят за празника. Особено внимание се отделя на приготвянето на обредните хлябове - безкръвното жертвоприношение за светлия ден. Облечени в празнична премяна, те заместват обредните хлябове. 

Те се приготвят от най-чисто брашно. Още при приготвянето на реколтата най-хубавото зърно е отделено, измито в реката и изсушено. Брашното се пресява през три сита „копринени", замесва се с „мълчана", „цветна" и „неначената" вода,донесена в бяло котле и затоплена на жив огън. Докато се месят хлябовете, момите и невестите пеят обредни песни. Коледните хлябове са три вида:

Първият е наречен на самия празник и носи наименованието „боговица", „божия пита", „светец". Храктерната за него украса е кръстът и неговите разновидности - свастика, розета,цвете и т. н.

Вторият вид хляб е посветен на къщата и стопанството. На него обикновено се изобразява гумното, кошарата, добитъка, лозето и бъчвата и т. н.

Третият тип хлябове са „витите, превити краваи" с дупка в средата, които се даряват на коледарите. Тях ги замесват и украсяват момите и ги подаряват на своите избраници в коледната нощ.

При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни.

След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана. Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е поставен Младенецът.

В огъня през цялата нощ трябва да гори бъдникът - дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено в къщи от млад мъж, което с топлината и светлината си символизира раждането на новото Слънце и на Иисус Христос.

Основен момент в подготовката на Бъдни вечер е отсичането и донасянето на бъдника. С него се поддържа огънят през цялата нощ. Най-младият мъж в семейството, облечен празнично, отива в гората. Той избира за бъдник здраво и плодовито дърво -дъб, бряст, круша и т. н. Преди да го отсече, моли за прошка. Дървото не бива да докосва земята и до дома се носи на дясно рамо. Всички в дома го очакват с нетърпение. Момъкът пита „Славите ли Млада Бога?", жените отговарят „Славим, славим, добре си ни дошъл!", след което мъжът добавя: "Аз в къщи и Бог с мене!". Дървото се внася до огнището, където се миросва - издълбават дупка в единия край, в която поставят вино, зехтин и тамян, запушват я и увиват с бяло ленено платно.

Вечерта на Бъдни вечер бъдникът ще гори през цялата нощ. Според народната вяра да е светло на Божията майка и да е видело на мъртвите предци, дошли на празничната трапеза. Според поверието бъдникът има магическа и лечебна сила. 

В някои краища на страната сутрин го гасят с вино и от недогорелите части правят части за рало и кръстчета за здраве. Пепелта от бъдника се използва за лек, поставя се в ниви, лозя и ливади, за да раждат.

Най-вълнуващият момент в празничната вечер е сядането около трапезата. Вечерята трябва да се започне рано, за да узреят рано житата, никой не бива да става от нея, за да не стават кокошките от полозите, ако това се наложи, людете ходят приведени, за да се приведат и натежат житата. 

Трапезата задължително се подрежда около огнището, така че всички да са с лице към него, защото се вярва, че огнището е святото място в дома. Стопанките са приготвили 7, 9 или 12 ястия - сърми с лозови листа, сухи чушки с булгур или ориз, боб, мед, баница с тиква, варено жито, вино, ошав - всичко, което е родила земята, с надеждата да роди отново идната година. Най-възрастният мъж в дома кани Бога на вечеря и прекадява с палешника от ралото трапезата. 

Сетне стопанката кади всички стаи и постройки в двора, a след молитвата се разчупва питата със сребърната пара, като се вдига високо, за да растат високи житата. Трапезата не се вдига цялата нощ, защото се вярва, че на нея идва и светецът-покровител на дома. Тази вечер се извършват и ред гадания за времето и берекета през следващата година, за женитба и благополучие. Всички са в трепетно очакване на добрите гости коледари, божии пратеници.

Коледуването е третият важен елемент на коледния празник. То започва след полунощ, коледарите се избрали своя водач (станеник) още на Игнажден. Коледарските дружини се състоят от млади мъже, разучили коледарски песни и благословии. В групата има трохобер (събирач на краваите), магаре (носач на месото и сланината), както и коте - мяукащо момче, в знак че му се яде блажничко. Всяка коледарска песен обикновено започва с думите:

Стани, Нине, господине

тебе пеем, домакине!

добри сме ти гости дошли,

добри гости коледари...

Коледарските песни са богати на благопожелания:

Добро утро, болярине,

добър сме ти глас донели,

овци ти се изягнили,

все агънца ваклошатки,

кобилки ти се изждребили,

все кончета златогриви...

Рано сутринта на празника по домовете тръгват и малки коледарчета, момчета на възраст от 6-7 до 10-12 години. Те са облечени празнично, в ръката носят дрянова пръчка - „коледашка", и шарена торба през рамо. Коледарчетата обикалят домовете, влизат в къщите и разравят огнището, благославяйки „Да се роди, дето рало ходи, дето рало ходи и не ходи!" Стопаните ги даряват с малки кравайчета, сухи плодове, дребни пари и ги посипват с жито от сито или решето за плодородие.

На този ден имен ден празнуват: Евгени, Евгения, Жени, Благороден, Благорода, Малчо, Мален, Малена, Малин.

P.S. Ако искате да видите и научите още много нови и интересни неща, посетете нашата страница във Facebook на адрес: https://www.facebook.com/?ref=home#!/pages/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3/378107482259981