вторник, 25 декември 2012 г.

Рождество Христово/ Коледа

Коледа e...






Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. На този ден християнската църква празнува раждането на спасителя Исус Христос. За това радостно събитие четем в Евангелието на Лука (автор на третото евангелие, лекар  и  сподвижник на ап. Павел), глава 2 :

"А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата."
Езическите корени на празника са в онези далечни времена, когато първо-битните хора са забелязали, че в края на декември дните отново се увеличават, т.е. слънцето отново се ражда. Както при всички уседнали земеделски индоевропейски народи, така и у славяните календарът се изгражда според Слънцето - съобразно неговото движение спрямо Земята, неговите фази и цикли.
Основни ориентири са равноденствията - пролетни (21 тревен/март) и есенни (23 коловоз /септември), и слънцестоянията - летни (22 липен /юни) и зимни (22 студен /декември).
Във връзка с тези четири основни слънчеви фази, сред славяните е битувало и възприемането на слънцето като сложно многолико божество с четири превъплъщения.
Самото слънце - това е младият, светъл, златолик бог Даждбог.
На празника Коледа (22 студен/декември - зимно слънцестоене) той се ражда и го наричат Коледа - слънцето младенец, новороденото слънце; от тогава той започва да расте, т.е. денят се удължава.
На 21 тревен (март) - пролетното равноденствие - детето-слънце Коледа става млад мъж и го наричат Ярило; тогава денят е равен на нощта.
До празника Къпало (22 липен/юни - лятно слънцестоене) младото слънце Ярило е достигнало своя апогей и вече е зрял мъж, когото наричат Къпало; тогава денят е най-голям в цялата година.
От Къпало насетне слънцето-мъж Къпало започва да се смалява, за да достигне своята старост и в деня на есенното равноденствие (23 коловоз/септември) го наричат Хърс - слънце-старец.
От този миг до следващия празник Коледа (зимно слънцестоене - 22 студен/декември) старото слънце залинява, смалява се и умира (когато нощта е най-дълга), за да се прероди отново в новороденото слънце Коледа.
На 25 декември, всички вярващи християни отиват в божия храм на тържествената света литургия. В дните от Коледа до Богоявление, които народът нарича „мръсни", „погани", „некръстени", се вярва, че бродят зли, тъмни сили.
Затова людете не бива да замръкват след залез слънце, забранени са брачните свеждания, защото заченатото в тези дни дете ще се роди пияница, побойник, нехранимайко.
В тези дни още от коледната нощ по домовете в Западна България обикалят маскирани дружини. Те влизат във всеки дом и двама от персонажите -„старец" и „баба", изпълняват оргиастични миманси за плодородие.
Това поведение, както и по-свободното държание на стопанките на дома напомнят за празници и тържества, идващи от предхристиянско време.
В някои райони на Македония все по това време обикалят т. нар. русалийски дружини. Те са от по 30-40 мъже на възраст от 20 до 40 години. Русалиите са облечени в празнични премени с кръстосани алени шамии и нанизи от сребърни монети на гърдите. Те се водят от „прот" или „балтаджия" и „кесежия". Тръгвайки на своите обиколки по селата, русалиите се прощават с домашните си, сякаш отиват на война.
И наистина, когато се срещат две русалийски дружини, те водят бой коя от тях да влезе в селото и до днес се пази споменът за русалийски гробища. Русалиите подобно на коледарите влизат във всеки дом, с изключение на къщите, в които има родилка и наскоро починал. Под звуците на старинни, монотонни мелодии те играят своите обредни танци за здраве и плодородие.
След тези 12 дни те отиват в черквите, причестяват се и се връщат към нормалния начин на живот.

Коледната празнична обредност се запазва и до днес в българските домове, макар и видоизменена. За пръв път коледна елха се организира в България, в царския двореца през 1879 г. по инициатива на княза.
От 20-те години на XX век елхи се продават в градската градина и тя започва да присъства във всеки български дом. Първоначално елхата е била кичена със сухи плодове и собственоръчно направени играчки. Сетне започват да внасят и да произвеждат играчки за коледната елха.

На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христа, Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.


P.S. Ако искате да видите и научите още много нови и интересни неща, посетете нашата страница във Facebook на адрес: https://www.facebook.com/?ref=home#!/pages/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3/378107482259981

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Translate

Flickr